Биография на пчеларско сдружение „Пчела“ гр. Добрич
11.01.2016 г. 16:46:23 ч.
Прочетена 7114 пъти
Биографията е написана на 27 март 2006г. от Радослав Михайлов по случай „60 години организирано пчеларско движение в гр. Добрич“
Като любител краявед съм се постарал да събера китка спомени на стари пчелари и техни сподвижници и документи и опиша историята на пчеларското движение в гр.Добрич.
Всички знаем от историята, че Добруджа е била разменна монета между Румъния и България на два пъти и трите войни който са се водили между тях за спорната територия.
Стари пчелари разказват, че румънските власти забранявали на българското население да се събират на едно място много хора. Изключение правили само сватбите и религиозните празници. Така че до 1940г. - Освобождението на Добруджа от Румънско не е било възможно организирането на пчеларско движение.
Но 1939г. в гр. Базарджик - днешен гр. Добрич се завръща студента доктор Петко Желев. Той е учил и завършил зъболекарство в Цариград. Като младеж се е увличал по пчеларството и завръщайки се от следването си донесъл от Цариград първото осем рамково сандъче - разборно кошерче.Три дни пътувал по железницата Цариград - Варна, и събирал погледите на любезните кукони-дами, за първи път те виждали подобен род багаж с куп книги той донесъл и първото издание на Е. Бертан от 1902г.-( ръководство за отглеждане на пчели) превод на български от френски. Спирайки се във Варна - тогава България си купува излизащото по това време в България списание „ ПЧЕЛА" . и си създава връзка за понататъшното му получаване.
Като действащ зъболекар той намира време и си създава пчелин в околностите на гр. Базарджик в местността( Гази Баба ).Намерил си майстор дърводелец и потерка който носел си направил първите разборни кошери. Разхождайки се из чаршията на Базарджик между пъстрата глъчка : румънски, български, турски, арменски, той се спира пред дюкяна на братя Михайлови, погледа му се е втренчил в една голяма грънчарска съдина, и попитал на румънски - под румънско било задължително на румънски на публични места.
- Това пчелен мед ли е ?
- Да, докторе пчелен мед е от мерата на с. Карабалар - сегашно с. Лозенец - я вземи и опитай, и му подава дървена лъжица преливаща от мед.
- Чакай, чакай : казал доктора, - Я да вляза за малко вътре.
И държейки лъжицата доктора, започнал да го пита, колко пчелни семейства има в какви сандъци са и доволен ли е е от мерата.
Бай Стоян - баща ми му е разказал, че всичките му пчелни семейства са устроени в тръвни и са около 75 броя.
Накрая след приятна пчеларска раздумка доктора му казал:
- Аз съм донесъл книга по пчеларство и списанието „ПЧЕЛА“ (от българско), ако искаш събери 3-4 познати пчелари и аз имам 2-3 и можем да се събираме всеки четвъртък над вечер - за да ви чета новости за пчеларството ( пчеларската литература била голяма рядкост по това време в България та камоли в Румънско.
Така започнали по- младите и любознателни пчелари да слушат и се учат на новости в пчеларството.
Па 10 февруари - празника на пчеларите св.ХАРАЛАМПИЙ - 1940г. се събрали на пчеларска вечеринка (банкет - всеки си е носил за хапване и пийване от дома си) със много музика и песни на живо до късно през нощта.
„Пчелар който не е просветен не може да разчита на много пчелен мед” - казвал сладкодумния доктор.
Периодът от 1940г. до 1946г. се характеризира със силния заряд от интусиазъм и мечти на шепа пчелари за модернизиране на добруджанското пчеларство - въвеждане на разборния кошер на ДАДАН и БЛАТ.
На пчеларската вечеринка в началота на февруари 1946г. в гостилницата на хан Чаморлийски се събират над 170 пчелари, и в разговора между тях се е откроявал страха от променилата се ситуация.
България е под съветска окупация - въведено е било задължителното обръщение - другарко.другарю, забранени били всички религиозни празници. Провеждала се масова пропаганда за създаване Т. К. 3. С.-та.
Стегнати обстоятествата, пчеларите взели решение на тази вечеринка следващата събота вечер да се съберат в физкултурен салон на мъжка гимназия и да решат как да създадът дружество на пчеларите което да защитава тяхните интереси. В оречения ден и час се събират повече от 300 пчелари, всички стояли прави във физкултурен салон, но никой не руптаел. Избрали 3-ма души управителен съвет и 3-ма души запасни члена, контролен съвет от 3- ма души и към тях 3-ма запасни за председател бе избран пчеларя зъболекаря - Петко Желев.
По стечение на обстоятелствата бях последния зъботехник на доктор Желева съпругата на покойния пчеларин председателя - Петко Желев 1970г. Ползвах се с голямото доверие и тя ми позволяваше да чета библиотеката му. Отдадеми се да открия един протокол от 1947г. ( който помествам в края на биографията) за годишно отчетно събрание на преларско дружество „ПЧЕЛА" гр. Добрич, с председател д- р Петко Желев и докладчик. Изваждам следния пасаж:
„ Членският състав на дружеството се движи така: През 1946г. сме имали редовно записани и отчетени 392 члена, а през изтеклата 1947г. - въпреки крайно неблагоприятните условия за пчеларството ние имаме едно увеличение на членската маса на 438 редовно записани и отчетени члена.
Така че дружеството се стабилизира и става истински ръководител и защитник на интересите на пчеларите от нашият край.”
Тъй като нямаме друг известен писмен документ за организирано пчеларско движение в Добруджа приемаме дата „ФЕВРУАРИ 1946г. за рожденна на пчеларско дружество „ПЧЕЛА” гр. Добрич.
Тук е мястото да поясня на младите пчелари да знаят и помнят през какви цедки е минало пчеларството през 50-те години на миналия век, скривани бяха много истини за периода на развитие и опадък на пчеларството.Разказвам това, защото тогава е било забранено да се говори за истината - камоли да се пише за тормоза.Имало е цензура на личната коренспонденция. По- горе споменах, че след 1945г. ситуацията в България се е променила, подчертавам със деликатното изречението на претседателя в доклада - „въпреки крайно неблагоприятните условия за пчеларството” - неприродно неблагоприятни, а се разбира политически неблагоприятни. Първоначалната пропагада за съсдаване на Т.К.З.С. -тата не е задоволила партията ръководител. В Т.К.З.С.- та са влезли едва 10 % от населението и то предимно малоимотни - не тръгнало на Т.К.З.С. -то. Тогава партията на комунистите по сталински решават и издават наредба гласяща: -Нямаш право на две къщи, нямаш право на повече от пет овце,една крава,едно прасе,едно магаре,20 броя кокошки, и двадесет пчелни семейства и т.н. и още на другият ден минават партийните секретари и вземат всичко което е във селският двор над определената бройка - и хоп в двора на Т.К.З.С.- то.
Всички знаем, че пчеларите са мислещи хора - отдавам на това голямата членска маса по това време - 438 члена (по подражание на своите питомци - пчелите, при лоши условия се свиват на кълбо за да се защитят.)
Пчеларското дружество издавало квитанции, че 20 бр.пчелни семейства са на редовно отчетения пчелар - Иван, 20 бр. на Стоян, 20 бр. на Драган и т.н.. по този начин пчеларите виждали застраховката на пчелните си семейства. По места повечето партийни секретари признавали подпечатаните от дружеството квитанции, но в някои села - не. Така трима партийни секретари идват в бащиният ми пчелин - бай Стоян показва 3 квитанции удостоверяващи чии са пчелите. Те четат квитанциите и казват:
- Да, да ама не - 20 броя остават тука, другите на каруците и Т.К.З.С.- то!!!!!
Със свито сърце баща ми пие едно канче студена вода, измива си главата с вода и се захваща на работа. Партийните секретари не познавали биологията на пчелите па ги интересувало само бройката.
Баща ми веднага слага празни тръвни - (изплетени и подготвени през зимата) на опразнените места на взетите тръвни. До пладне се върнали всичките летящи пчели, тъй като двора на Т.К.З.С.-то не бил повече от 700м. , поставя във всяка тръвна по един далак(парче от пита със прясно пило).Така започва пак отново.
Въпреки строгата наредба лошо им вървяла работата в Т.К.ЗС.-то. Тогава през 1949г. пускат от горе от ЦК на БКП нова наредба - да се вземат драстични мерки!!! Забраняват се всички партии и организации!!! Забраняват се събирането на повечето от 4-ма души на едно място!!! Налагат нетърпимост към всеки инакомислещ.
Централата на пчеларска кооперация „Нектар” в гр.София я разтурват. Забранява се излизането на списание „ПЧЕЛА” (защото било буржоазно- не се възхвалявала ръководната роля на партията в неговата първа и последна страница). Настава повсеместен терор върху земеделците - пчелари. През деня работели на пчелините си - вечер ги привикват при партийните секретари и с големите сопи и удари по дървените маси и „ Или влизаш в Т.К.З.С -то или подписваш” (имало готови декларации които трябвало да разпишеш че си подаряваш имуществото на Т.К.З.С.-то”).
Старите пчелари разказват, и през румънско не е било такъв терор.
Пчеларя Иван Михайлов от с. Лозенец за казаното изречение „Какви другари сте ми - като посред бял ден ми влизате в пчелина и ми вземате пчелите.” - другарите го изпращат на три години без съд и присъда в лагера концентрационния лагер – Белене.
Дюкяна на братя Михайлови, където се събирали на раздумка пчеларите една вечер бил запален. Не след дълго покушение над ръководителя на пчеларите в гр.Добрич д-р Желев, връзват бодлива тел между две дървета на пътя за пчелина му и вечерта
прибирайки се с мотора си от пчелина си прерязва гърлото и КРАЙ - отива си един прекрасен организатор сладкодумен оратор отдал се на модерното, организирано пчеларство в Добруджа.
Бай Стоян - пчеларин тръгва да пише писма до разни министри и министерства и разяснява в тях, че пчеларството няма нищо общо с партиите, а помага на земеделието. Другарите не са искали да го разберат и хайде за три години без съд и присъда на кариерата в Чернево да чука чакъл.Няма да ми стигнат редовете за да опиша пострадалите и измъчени пчелари.
Така периода от 1947г. до 1956г. е най - черната страница от пчеларският организационен живот в гр.Добрич. Едва на 10 декември 1956г. партията издава постановление, че се разрешава организирането на пчеларите в дружества - за изучаване опита на съветските пчелари - „Председателя на дружествата задължително да е партиен човек Разреша се излизането на пчеларско списание ,но вече наречено „ПЧЕЛАРСТВО”. А колко разбира и мисли за пчеларството партията - се вижда в действията й. За главен редактор на списание „ПЧЕЛАРСТВО” бил спуснат (назначен от ЦК на пар тията говедовъда Вътьо Христов - нямащ въобще понятие от пчеларство.
Благодарение на всеотдайната работа на секретаря на пчеларското дружество в гр.Добрич - стария и опитен пчелар Димитър Бойчев - живота и дейността на пчеларската ни организация става най- мощната в България.
През 1974г. дружество „ПЧЕЛА” гр.Добрич председател Б. ЛОЛОВ - закупува със собствени средства помещение по улица „Хан Аспарух” и ъгъла на ул.’’Васил Левски”- срещу училище Стефан Караджа и го приспособява за клуб и пчеларски магазин. Оформя се едно прекрасно място за пчеларите в гр. Добрич. В клуба се проверждат периодично просветни събрания от известни лектори от страната: като Л.Радоев - изключително подготвен по пчеларство , Б. Бижев, В. Величков, А.Станков, Гургулова, Пламен Петров и много други.
През 1980г. се започва строежа на дом на пчеларя в гр.Добрич - мецанина на улица „Цар Петър“- 400к.в. застроена площ, с 90 хиляди лева събрани от пчеларите - ръководител Стоян Стоянов председател на областната пчеларска организация.
През 1987г. е учредено стопанско дружество по пчеларство - „Дружба „ - с директор Стоян Матеев - със средства от 63 стопански организации - АПК-тата , с цел подпомагане етапа на развитие на пчеларството в Добруджа. Създава се майкопроизводно стопанство в гората на гр.Тервел. Осигуряваше се по над 100 тона захар за личните пчелини. Подсигуряваха се над 10 хиляди восачни основи за увеличаване броя на пчелните семейства с Добруджа.
През 1987г. на поста директор на стопанското дружество по пчеларство е назначен инж. Д .Чернев - сменяйки Стоян Матеев. През 1993г. е преобразувано и регистрирано в ЕООД - фирма „ПЧЕЛА” с директор инж.Д.Чернев. През 1995г. фирма „ПЧЕЛА” е ликвидирана в окръжен съд град Добрич.
През периода 1990г. - 1994г. дружествения живот на пчеларите почти е замрял.
За календарната 1994г. има едва 7 души от целия членски внос. До бума - през 1996 г.- 2001г,- вождо-манията характерна за политиката в България се предава в организираното пчеларско движение - създават се 6 - 7 пчеларски организации в България и от там клонове в Добрич :
1. Сдружение на пчеларите „ПЧЕЛА” с председател С. Стойчев
2. Национална Асоциация на професионалните пчелари - М. Котларски
3. Кооперация „Добруджанска пчела“
4. Сдружение на пчелари - Д.Чернев
5. Клон на националната развъдна асоциация - Пламен Петров
6. НБПС с председател Пл.Иванов
Ръководителите на тия организации постоянно излизат със статии в своите печатни издания че мислят за обединено пчеларско движение, но ЕЛАТЕ ПРИ НАС !!!
Не се знае все още кои идеи ще надделеят. Но проблемите в пчеларството остават !
Знае се че така разделени ставаме лесна плячка в пипалата на търговците.Ясно се вижда, че историята на пчеларска организация „ПЧЕЛА „е дълголетна и разнообразна, изпълнена с благополучие и страдание на добричките пчелари. Възрастните пчелари са свидетели на сменящите се политически, икономически и обществени ръководства и тяхното положително и отрицателно действие на пчеларството. Знаем много добре , че в историята трябва да намерят място много достойни пчелари , добри организатори като: Данов, Георгиев, Бачев, Пенков, Петров и още и още...
По заръката ми бе да бъде кратка и изработена за нула време.
За това наблегнах на тъмният период, където се повтарям , но беше ЗАБРАНЕНО да се говори камоли да се пише.
Открит стои въпроса ще се насочат ли младите хора към пчеларството - този широкомащабен производствен под отрасъл на селското стопанство? Ще усвоят ли професията на пчеларя? Ще съумеят ли да съхранят и обогатят събрания пчеларски опит, за пълноценното, практическо, приложно действие на пчелните продукти като храна и като терапевтичен фактор .
Вярно е че историята на организираното пчеларско движение в гр.Добрич която съм описал е кратка, но все пак е малка пътека която оставам като потомствен пчелар след себе си.
Но все пак основа има.
„Мислещите хора променят света напред, умните ги следват.... а песимистите само цъкат с уста ... и им завиждат !!!
“
27 март 2006г.
Радослав Михайлов, гр.Добрич
Може да изтеглите биографията в следните формати: PDF и DOC